| Бе сгладне u честлинните комбурси тарляхасе и сврецваха във плите; съвсем окласни бяха тук щурпите и отма равапсатваха прасурси. "От Джаберуока бой се, сине мой От нокти хищни, зъби що раздират! От Джубджуб бой се птицата и крий, та зракът мощни да не те съзира!" Той грабна своя остър меч в ръка и дълги дни врагът заклет иска, възправен сред безмеждната гора, замислен край митичната река. И както той замислено стоеше, ей Джаберуока с огнени очи цвифейки във леса довтасал беше, рикае, мята снопове лучи. Напред! Назад! Напред! Удри! Режи! Свистеше мечът остър в синий вдух. Остави звяра мъртъв да лежи, препусна бързо коня остроух. "Уби ли Джаберуока, сине мой? Ела в прегръдките ми, храбра младост! О, славен ден, охей! Охей! Охой!" Той скачаше и цвифеше от радост,.. Бе сгладне и честлинните комбурси тарляха се и сврецваха във плите; съвсем окласни бяха тук щурпите и отма равапсатваха прасурси. Превод Стефан Гечев | `Twas brillig, and the slithy toves Did gyre and gimble in the wabe; All mimsy were the borogoves, And the mome raths outgrabe. `Beware the Jabberwock, my son! The jaws that bite, the claws that catch! Beware the Jujub bird, and shun The frumious Bandersnatch!' He took his vorpal sword in hand: Long time the manxome foe he sought -- So rested he by the Tumtum gree, And stood awhile in thought. And as in uffish thought he stood, The Jabberwock, with eyes of flame, Came whiffling through the tulgey wook, And burbled as it came! One, two! One, two! And through and through The vorpal blade went snicker-snack! He left it dead, and with its head He went galumphing back. `And has thou slain the Jabberwock? Come to my arms, my beamish boy! O frabjous day! Calloh! Callay! He chortled in his joy. `Twas brillig, and the slithy toves Did gyre and gimble in the wabe; All mimsy were the borogoves, And the mome raths outgrabe. Charles Lutwidge Dodgson (Lewis Carroll), 1832-1898 from Through the Looking Glass |
събота, 18 юли 2009 г.
ДЖАБЕРУОКИ
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Познанията ми по английски не са достатъчни, за да схвана грешките тук, но в предишния постинг преводът беше просто "уникален". :-( Така или иначе при Л. Карол се губят доста неща при превода на български, да не кажа - повечето, и например стихотворенията звучат така, все едно Иван Вазов си е предозирал лекарствата за кръвно.
Превода е този, който съм чел и от книгата, издадена преди наад 40 години и на мен ми харесва.
На който не му харесва да направи по добър, а не да пише простотии.
Поздрави, за човека, който се е потрудил /да го предеве, не ми се рови, но няма да е случаен/ и на този, който го е публикувал.
ruatni явно не си чел Алиса, а и не бъркай Шекспир с Луис Карол.
По отношение на превода - за Джаберуоки нищо лошо не казвам, но публикацията има подзаглавие "Стават грешки", и като погледнеш предишната публикация - за "Татко Уилям" - ами там има явни размествания и неуместни според мен неща в превода.
Иначе съм чел Алиса (не в оригинал, разбира се) и по някакъв начин съм объркал Луис Карол с Шекспир, което обаче не знам точно какво значи. :-)
Това, което исках да кажа за превода на български е, че на английски има един нюанс, който се губи - леко ироничното отношение на автора към всичко, включително към самия език, с който той жонглира изключително свободно, преминавайки дори някои граници на общоприето допустимото.
Пропуснах да кажа, че уважавам преводача и неговия труд и не смятам по принцип, че целия превод на Алиса е скапан или нещо подобно.
Публикуване на коментар