ДЖАБЕРУОКИ

Бе сгладне u честлинните комбурси тарляхасе и сврецваха във плите; съвсем окласни бяха тук щурпите и отма равапсатваха прасурси. "От Джаберуока бой се, сине мой От нокти хищни, зъби що раздират! От Джубджуб бой се птицата и крий, та зракът мощни да не те съзира!" Той грабна своя остър меч в ръка и дълги дни врагът заклет иска, възправен сред безмеждната гора, замислен край митичната река. И както той замислено стоеше, ей Джаберуока с огнени очи цвифейки във леса довтасал беше, рикае, мята снопове лучи. Напред! Назад! Напред! Удри! Режи! Свистеше мечът остър в синий вдух. Остави звяра мъртъв да лежи, препусна бързо коня остроух. "Уби ли Джаберуока, сине мой? Ела в прегръдките ми, храбра младост! О, славен ден, охей! Охей! Охой!" Той скачаше и цвифеше от радост,.. Бе сгладне и честлинните комбурси тарляха се и сврецваха във плите; съвсем окласни бяха тук щурпите и отма равапсатваха прасурси. Превод Стефан Гечев

`Twas brillig, and the slithy toves Did gyre and gimble in the wabe; All mimsy were the borogoves, And the mome raths outgrabe. `Beware the Jabberwock, my son! The jaws that bite, the claws that catch! Beware the Jujub bird, and shun The frumious Bandersnatch!' He took his vorpal sword in hand: Long time the manxome foe he sought -- So rested he by the Tumtum gree, And stood awhile in thought. And as in uffish thought he stood, The Jabberwock, with eyes of flame, Came whiffling through the tulgey wook, And burbled as it came! One, two! One, two! And through and through The vorpal blade went snicker-snack! He left it dead, and with its head He went galumphing back. `And has thou slain the Jabberwock? Come to my arms, my beamish boy! O frabjous day! Calloh! Callay! He chortled in his joy. `Twas brillig, and the slithy toves Did gyre and gimble in the wabe; All mimsy were the borogoves, And the mome raths outgrabe. Charles Lutwidge Dodgson (Lewis Carroll), 1832-1898 from Through the Looking Glass

Татко Уилиям

Татко Уилям, младежът му рече, бяла е, бяла косата ти вече. А пък по цял ден безгрижен на воля, ходиш все още с главата надолу! На младини, му отвърна мъдрецът, имах аз мускули, същи борец бях. Мажех ги с масло, чудесно, вълшебно. Да ти продам ли? Продавам на дребно. Татко Уилям, младежът му рече, бяла е, бяла косата ти вече, а си играеш, все още с главата, удряш я, сякаш е топка, в стената!? На младини, му отвърна борецът, мислех си кой знай какъв ли мъдрец съм. Празна разбрах, че била ми главата, и за това си я удрям в стената. Татко Уилям, младежът му рече, бяла е, бяла косата ти вече. А пък и костите вземаш за гъби, нищо че няма в устата ти зъби! На младини, му отвърна мъдрецът, беше за мене жена ми молецът… Цял ден, ей богу, се карахме двама, и за това е устата ми яма! Татко Уилям, младежът му рече, бяла е, бяла косата ти вече, А очила не си още ти сложил — туй на какво ли дължи се, о, боже! Казах, каквото ти казах аз вече! — Татко Уилям го ядно пресече. — Само да смееш пак нещо да питаш, тъй да си знаеш, ритник ще опиташ!

"You are old, Father William," the young man said, "And your hair has become very white; And yet you incessantly stand on your head - Do you think, at your age, it is right?" "In my youth," Father William replied to his son, "I feared it might injure the brain; But now that I'm perfectly sure I have none, Why, I do it again and again." "You are old," said the youth, "as I mentioned before, And have grown most uncommonly fat; Yet you turned a back somersault in at the door - Pray, what is the reason of that?" "In my youth," said the sage, as he shook his gray locks, "I kept all my limbs very supple By the use of this ointment - one shilling the box - Allow me to sell you a couple." "You are old," said the youth, "and your jaws are too weak For anything tougher than suet; Yet you finished the goose, with the bones and the beak - Pray, how did you manage to do it?" "In my youth," said his father, "I took to the law, And argued each case with my wife; And the muscular strength which it gave to my jaw Has lasted the rest of my life." , "You are old," said the youth; "one would hardly suppose That your eye was as steady as ever; Yet you balanced an eel on the end of your nose - What made you so awfully clever?" "I have answered three questions, and that is enough," Said his father; "don't give yourself airs! Do you think I can listen all day to this stuff? Be off, or I'll kick you downstairs!

Превод:

Charles Lutwidge Dodgson (Lewis Carroll), 1832-1898 from Alice in Wonderland